ПАМЕТ...

Днес е ден, в който по традиция почитаме мъртвите. И макар че е казано: „Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци“, всеки от нас има своите спомени и своите преживявания с близки хора, които вече не са между нас.
На пръв поглед, това е мрачен и подтискащ момент, ден на тъга, скръб и сълзи, на оплакване на един изгубен живот, на отчаяние от неизвестното бъдеще. Но също така, кокото и невероятно да звучи, може да бъде и ден, в който да направим равносметка на извършеното от нас, да поискаме да увеличим хубавото и да забравим лошото. ..Ден, в който може да решим, че не си струва да сме злобни, дребнави и завистливи, че трябва да направим всичко възможно да бъдем по-добри, да помагаме, да обичаме, да сме човечни...Ден, в който можем да почетем паметта на тези, които вече не са между нас, не само като палим свещ, но и като си дадем обещание да бъдем такива и да живеем така, както те биха желали, за да са доволни и да видят, че постепенно се превръщаме в хора, с които те биха могли да се гордеят....

Ден не на Скръбта и Болката, а на Надеждата и Любовта....

Първият ден, на един нов живот...