СТРАНАТА НА НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Може би, подвенени от заглавието, ще решите, че става дума за САЩ. Не, по време на този материал, ако имате търпение да стигнем заедно до края, ще бъдем на територията на нашата Мила Родина - Република България.
Неограничено тук е всичко. Неограничена е лакомията на властниците, лицемерието на низките духом, сервилността на слугите, наглостта на богатите, низостта на мерзавците и най-вече, падението на общественият морал и простотията. Простотията в частност, е бич Божий за България, тя е вкарвала държавата в кризи, национални катастрофи и дълги столетия робски мрак. Тя, заедно със неразделната си сестра, завистта, са най-отчетливо различаващото се качество от съвременният национален характер на българина, определяща неговото битие и възгледите му за живота. Мисълта, че винаги трябва да се грижи някой за нас, а ние да живеем доволно, сито и щастливо, произлиза директно от простотията. Няма значение, кой ще е този някой - "руските братя", "големият бял баща"отвъд Океана, Тато или Бате. Не е нужно ние да полагаме усилия да се развиваме, да живеем и съществуваме по-добре, та нали рябва да дойде някой и да ни "оправи". И е по-лесно да псуваме старата Европа, че не ни издърпва от собственоръчно създаденото ни вонящо блато, отколкото да си припомняме, че там добрият живот хората са заслужили не с робско подчинение, а със стотици години борба, кръв, страдания и революции.
Критикуваме всяка сутрин Бойко Борисов, че няма обноски, не е възпитан, не е образован, че, направо казано, си е прост, а ако се замислим, ще видим, че сред тоталното опростачване на народонаселението българско, е нормално представителство да има на всички нива и на властта и на обществените структури. Ярко изразено е това представителство и в Президентството.
Аз няма да критикувам Президента за простотия, той има много по-тежки грехове - непочтенност, липса на всякакъв морал, наглост и безочие. Непочтен е, когато крие преди изборите принадлежността си към ДС, няма морал, когато се държи като най-големият застъпник на НАТО в държавата, нагъл е, когато отрича очевидни и доказани със свидетели факти, безочлив е, когато лъже. И всичко това съставлява неговото ежедневие. Стожерът на простотията в Президенството обаче, за съжаление е един български офицер. Вярно, той е в резерва, но както казва полк.д-р Петко Йотов:"Офицерът е офицер до Орландовци!". Ангел Марин стана вицепрезидент със ореола на човек, който е пожертвал кариерата и бъдещето си в името на своето офицерско достойнство. Ех, наивно си мислеха така нашите майки и бащи, когато гласуваха за мъжа в генералска униформа, или, както стана ясно в последствие, само за униформата...Стигнал веднъж до високият стол, наблюдавахме ежедневно как ден след ден, година след година, той се смалява и изпразва от съдържание и се превръща във верен блюдолизец на своят единствен ръководител. В редките случаи, когато се появява пред обществото, предизвиква смях и съжаление, все по-малко смях, все повече съжаление. Какъв човек е възможно да носи пагоните на български генерал - след Никола Иванов, Радко Димитриев, Георги и Владимир Вазови, Владимир Стойчев и много други, какъв упадък, какъв срив във ценностната система и морал на обществото!
За всички тези катаклизми са виновни бездуховността, завистта и простотията, трите кита на които се крепи съвременното ни битие, нашето наследство от миналото, когато останахме без принципи, морал, достойнство и вяра в Бога!
И, понеже наистина в нашата Родина всичко е неограничено, ще дам пример и с други неща:
неограничени са красотата и величието на българската природа, щедростта на бедните, таланта на избраните, прелестта на жените, чара на нежното българско слънце...
И ако съм ви досадил или обидил с простотията си, на колене моля да ми простите, все пак съм един съвременен българин и понякога дори се гордея с това!
Доколкото е възможно...

Представи си - Джон Ленън